Здравей, Виктория! Благодарим,че прие нашата покана. Надявам се разговорът ни днес да бъде интересен за теб и нашите читатели, затова и сме избрали темата за човешките взаимоотношения.
Кажи ми според теб и твоята практика, кое умение или неумение ни приближава най-много към другия и кое ни раздалечава най-бързо и сигурно.
Здравейте, за мен е удоволствие.
Темата е всеобхватна и със сигурност вечна. Да споменем, че говорим за междуличностните взаимоотношения като цяло, включае интимните партньорски, родителските, приятелските, работните. Човешките взаимоотношения са едни от най-сложните, защото ние самите ги правим такива. А това е така, тъй като много сме се отдалечили от своята естествена природа. Включени сме във връзките си през Егото, а не през Душата. Егото се обижда, има собственическо чувство, чувство за дълг, ревност, ограничения, пресиране, тоест това, че не сме зрели достатъчно ни прави „малки”, живеещи през Егото ни отдалечава един от друг, разединява ни.
Слабата ни Емоционална интелигентност също е голяма спънка за това, да бъдат хармонични едни взаимоотношения.
Ако трябва да обобщя кое ни доближава до другия, то това би било качествената комуникация. Откритата комуникация и готовността да останем голи. Бидейки в едно взаимоотношение през Душата, а не през Егото, това не е трудно. Мисълта, че можеш да бъдеш наранен не те спира и не те кара да се защитаваш.
Споменахте слабата ни Емоционалната интелигентност, какво точно имате предвид?
Първо това, че масово хората Не правят разлика между Емоция и Чувство. Емоцията е интензивно усещане, което се случва в момента, сегашния и е краткотрайна. Тя се явява вътрешна реакция на някакъв външен стимул. Ти правиш нещо, което провокира у мен неприятна емоция – гняв или тъга например, която е отговор на твоето действие в този момент. Конкретното действие провокира емоцията гняв/тъга.
Чувствата са трайни, те се простират във времето, много по-устойчиви са и не са подвластни на краткотрайната емоция. Тоест, аз мога да обичам един човек (попринцип), но негово конкретно действие да ме е ядосало и да съм му гневна в момента.
От неразбирането, или по-точно несъзнаването на горенаписаното хората имат проблем с конфликтите помежду си. Често неправейки разлика от моментната емоция и реакцията у вас, която е провокирала определено действие, излаз на тази емоция, например подвикване се класифицира от другия като нападение, или като израз на омраза (което е чувство, а не емоция). И така съответно другият застава в защитна позиция, тъй като се чувства отречен като цяло(а не само в даденото действие, което е предизвикало гняв у другия) и започва да се защитава вербално или да напада ответно другия…
А всъщност, ако добре разбирам разликата между двете – емоция и чувство, и знаем, че е много по-добре да Не задържаме емоциите от негативния спектър в себе си, бихме преминали през този конфликт по-лесно и безболезнено. Тоест, аз знам, че ти си ядосан от моето действие и сега чрез викането се освобождаваш от гневната емоция, но все още ме обичаш.
Така звучи лесно. Сигурна съм обаче, че е трудно да правим тези разлики в момент на някакъв конфликт или подобна ситуация.
Със сигурност не е лесно в началото, защото никой не ни обяснява тази разлика, или по-точно не ни учи да живеем спрямо нея.
Още повече пък за извентилирането на емоцията, когато е негативна. Това се възприема за лошо, за непристойно, или за невъзпитано. Агресията всъщност в здравата й форма е пожелателна, в противен случай, енергията от емоцията, която е подтисната се обръща навътре и ако това се прави системно – човек се разболява. Защото енергията не се губи, само се трансформира или видоизменя, тоест тя стои в тялото и се нагнетява в мускулите, уврежда органи или най-общо цялостно влияе деструктивно на материята.
Разбира се, с уточнението, че проверката на реалността, спрямо конкретната ситуация, време и социалния контекст би следвало да направим бърза преценка, дали е по-добре да задържим емоцията, или позволява да и дадем гориво за определено действие. Много е важна способността ни за саморегулация. И да мога да задържа, и да си позволявам да изведа навън, чрез съответно действие/поведение.
Така всъщност, усвоявайки това умение, много по-рядко се стига и до садистични изблици, които са проява на нездравата агресия.Така се намалява и мазохистичното подтискане, запушване, след което или следва болест, или интензивни садистични изблици, защото не може да се търпи доживот!
Това подобрява и взаимоотношенията – те са по-чисти и по- ясни. Иначе хората трупат в себе си, чувстват се като жертва и съответно другият е обвинен за насилник, агресор, враг и вероятността за разпад на взаимоотношенията е много по- голям.
Как да разберем, че идва края на една връзка – интимна? Кое ни индикира най-точно?
Въпросът е много обобщаващ и няма еднозначен отговор. Все пак, когато е нарушен принципът на даване и получаване, и един от членовете отказва в по-дългосрочен план да полага усилия да бъде възвърнат този баланс.
Въпреки всичко, романтичните филми са ни дали едно доста объркващо възприятие, за това как трябва да „изглежда” добрата връзка. Тя не е само романтична, без разногласия и с приличащи си партньори. Добрата връзка е и когато имате разногласия, но уважавате другия като личност, с неговите разбирания, добрата връзка е и когато не всичко е гладко, или само хубавите емоции. Такова разбиране е плоско и инфантилно, но за съжаление е светоглед на все още доста хора, особено дами.
Все пак до хармонични взаимоотношения водят две оцялостени зрели личности 🙂
Може да разберете повече за Виктория Дякова в този линк!