Сигурна съм,че поне веднъж в живота си, всеки от вас е изпитвал чувство на безизходица, чувство на пълна празнота и липса на смисъл.
Или поне сте си задавали въпроси като:
-Какъв е смисълът на живота ми?
– Защо да живея, като така или иначе ще умра,а сега само се мъча?
– Защо съм създаден на този свят?
– Как ще издържа?
Състоянието, което се усеща като липса на смисъл на/в живота или загуба на такъв е определено от Виктор Франкъл като екзистенциален вакуум. Според него, именно това състояние обуславя неврозите, в най-общия смисъл на понятието.
Понякога в живота, ставаме „жертва” на тежки обстоятелства, които не зависят от нас и не могат да подлежат на контрол от наша страна и това не рядко може да доведе до екзистенциална фрустрация и загуба на смисъл. Слагам „жертва” обаче в кавички, защото това е много условно. Да, от тежките обстоятелства можем да изпитаме неизмерима физическа или душевна болка, но в повечето случаи тези кризи ни носят важно за нас пренареждане на вътрешните приоритети, подменят наши възприятия за света и живота, които ни водят до страдание или не са функционални за нас, преосмислят целия ни живот и начин на съществуване като цяло. Обобщено, така погледнато, може да не е съвсем жертвена позиция!
Чували сте предполагам израза: ” Това, което не ме убива, ме прави по-силен!” Всъщност това важи при едно единствено условие, но много фундаментално, а именно дали ще успеем да ВИДИМ смисъла в това, което ни се случва, дали ще намерим нашето ЗАЩОТО?
Както казва Д-р Франкъл, ако намерим смисъла вече няма да се чудим КАК ще преминем през дадената трудна ситуация или криза! Защо -защото смисъла е нашата двигателна сила, нашата вътрешна мотивация, нещото, което те кара да продължаваш да се движиш напред, дори да не си сигурен дали няма да се разпаднеш по пътя от болка, но все пак да не спираш да се движиш, защото имаш своето ЗАЩОТО!
Няма универсален смисъл в живота, всеки трябва да намери своя собствен такъв; да го намери, не да го създаде. Това е ключово!
Когато хората идват при мен и определят чувството като пълна безизходица, или празнота, апатия към живота, задънена улица или просто „нищо не ме радва” – знам, че те имат нужда да им помогна да намерят своя смисъл. Това може да преведе човек през неописуеми с думи житейски неволи, трудности и страдания!
И на-страшната болест, не е толкова страшна като загубата на духа!
Как обаче да запазиш духа, когато обстоятелствата са нереално тежки?
Със сигурност, ако търсиш с какво си заслужил това или онова, само можеш да затънеш още толкова. Оцеляват тези, които имат какво да направят в бъдещето, кого да зарадват в бъдещето(след трудния момент), какво да дадат на света или на хората около себе си, с какво да допринесат към света…
Ако по една или друга причина сте изгубили своя смисъл или не сте го открили, претърпели сте огромна загуба и не знаете как да продължите напред, можете да се свържете с мен, за да ви съдействам сами да достигнете до своите отговори и личен потенциал.
Инстаграм viktoriyadyakovaa