Когато овек иска да изгегли заем, то той се обикновено се опитва да се информира прадварително като сравнява офертите на различните банкови институции на кредитния пазар. Показателите, които се изследват са: лихва по заема, общата изплатена сума, ГПР и месечната вноска.
Прието е лихвата да се нарича първична цена на кредита, тъй като тя сама по себе си не може да представи цялостната сума на едно задължение. Един заем и то жилищен, обикновено се съпътства с много други разходи и такси, които повишават цената му, но лихвата не ги илюстрира. В резултат на това, лихвата може да се ползва само като първична инстанция при избора на предложение и за условно сравняване.
Например, един ипотечен заем е с размер от 100 000 лв. С него се цели да се закупи нов дом, който струва 120 000 лв. Погасителният период е 20 г. , а лихвата е 4%. Застраховката „Живот“ 0,015% на месечна база върху остатъка по главницата. Таксата за поддръжка на разплащателната сметка – 2 лв. на месец. Таксата за оценяване на кредитния риск е 0,30% от цената на заема.
В тази ситуация се вижда, че при такива показатели само лихвата не може да отоговори дали това предложение е изгодно или не. Месечната лихва може да бъде показател за сравняване на кредитни продукти, ако всички други параметри са еднотипни и може да се пренебрегнат. Опитът сочи, че това може да стане на практика само, ако се сравнят кредитни оферти на една и съща банка. Това губи своя смисъл, ако става въпрос за повече банки.
Финансовите експерти твърдят, че най-обективният показател е ГПР. Съществуват и други показатели, но те не илюстрират крайната цена на кредита с такава прицизност. Като резултатен показател, Годишен процент на разходите показва всичко и крайната цена, която електронните калкулатори ни изписват като процент е прозрачна, ясна и прецизно изчислена.
Източник: https://parite.bg